Сайтът на IMPERIO - металдетектори

 
Сайтът на IMPERIO - металдетектори

 
Рейтинг: 3.00
(660)
Начало
Блог
Новини
Нов форум
Кодекс
Закони
Мануали
Аукциони
Каталози монети
Клубове
Видео
Download
Видео клипове
Тест зона
Контакти
Фото Галерия към темата


Каталог металдетектори Сонди за металотърсачи Дълбочинни Условия на ползване Поръчка онлайн

Новини / Избрано от новините

06 Август 11, 10:53
Реките около Пловдив носят златни песъчинки
Съботно-неделно хапване, пийване и малко... копване - това е новото хоби на пловдивчани, което в САЩ, Канада и Австралия се практикува от години. Оказва се, че голяма част от реките в близост до Пловдив са златоносни. Коритата на Чая, Мечка, Сушица и Стряма са притегателно място за всички, обзети от треската за злато. Най-интересното обаче е, че не го правят заради парите, защото, както обясниха пред “Марица” старите кучета в занаята, от златотърсачество не може да се забогатее, съобщи в. "Марица". Правят го заради тръпката и желанието да бъдат повече време сред природата. Стефан Младенов е сред ветераните в България в откриването на златоносни наноси. И въпреки че за него почти няма тайни в този занаят, най-голямото количество, което е успявал на пресее за ден от благородния метал, е 2-3 грама. Затова се ядосва на зачестилите публикации в жълтата преса, които изкарват златотърсачите милионери. “Дори и да успееш да намериш няколко сантиграма или грам злато, те ще покрият само разходите за пътни и неколкодневен престой на реката, нищо повече”, предупреди Стефан всички ентусиазирани за мигновено забогатяване пловдивчани. И като доказателство, че това не е бизнес, а просто едно приятно хоби за почивните дни, момчето с охота разяснява в интернет кои са първите стъпки за всеки начинаещ златотърсач. За да се занимава човек с промиване на злато, е необходимо да има желание, леген, лопата и богата обща култура. И да вложи като начало 12 лв. в новото си хоби - 2 лв. за легена и 10 за лопатата. Следващият атрибут е златарско корито, т. нар. улей. “Има хиляди начини да се измайстори златарско корито, но най-лесният и изпробван от римско време е да се направи от дърво”, обяснява Стефан. Най-доброто дърво за изработката на улей е червената върба. Намирате талпа, дълга приблизително 1 метър, 25-40 см широка и 5 см дебела. В единия край се изкопават напречни улеи, широки 3 см и дълбоки 2-3 см. След това отстрани се заковават две летви, широки около 10 см. Коритото се слага в реката, така че през него да минава вода - не много силна, но не и слаба. Носи се материалът и се слага в горния край, така че водата да го отнася през улеите. Златото е много тежко и остава в улеите на коритото. Накрая златотърсачите промиват в легенчето товa, което е останало в улеите на коритото. Материалът се суши и с магнит се обира черното. Ако обаче сте решили да се занимавате професионално със своето хоби, то задължително ви трябва драга, за която ще трябва да приготвите 1200 лв. Независимо с какво са работили - драга, ръчно корито или някакво друго приспособление, най-сладката част е когато се достигне до почистването на благородния метал. Златото с останалия пясък и магнетит (чернилка) трябва да се изсуши, като е най-добре това да стане във фурна. Вече изсушен, материалът се изсипва на хартия и се минава с магнит, за да се обере желязната руда. След това се връща отново във вода, за да се отстранят и песъчинките, доколкото е възможно. Следва ново сушене и почистване на останалите песъчинки на ръка. Стефан съветва всички начинаещи златотърсачи да не се опитват да чистят златото по химичен път, защото е много опасно. “И живакът, и цианидът са силно отровни и не си заслужава да се рискува за някакви си златинки”, обяснява момчето. Не е добра и идеята да го разтопявате, защото температурата му на топене е 1046 градуса и ако не сте професионалисти, може да го изгорите. Последното препятствие пред щастливците, сдобили се със заветната скъпоценност, е намирането на пазар, защото повечето златари никога не са виждали речно злато.

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.0833